Първомаец осъди България в Страсбург, заради нарушеното му право на религиозна свобода

На вчерашното заседание на Министерския съвет (29.юни.2011г.) бе разгледана и приета следната точка от дневния ред (4-та от общо 39), с което България окончателно прие решението на ЕСПЧ от 21.01.2011г. по делото - „БОЙЧЕВ И ДР. СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ” (ЖАЛБА №77185/01)


4. РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА (ЕСПЧ) ПО ДЕЛАТА „ГЕОРГИ АТАНАСОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ” (ЖАЛБА №5359/04), „ДИМИТРОВА И ДР. СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ” (ЖАЛБА №44862/04), „ЙОРДАНОВИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ” (ЖАЛБА №10907/04), „БОЙЧЕВ И ДР. СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ” (ЖАЛБА №77185/01), „РАДКОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ” (ЖАЛБА №18382/05), „НАЛБАНТСКИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ” (ЖАЛБА №30943/04), „ГЕНЧЕВИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ” (ЖАЛБА №33114/03), „ИЛИЕВ И ДР. СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ” (ЖАЛБА №4473/02) И „ПФАЙФЕР СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ” (ЖАЛБА №24733/04)
Внася: министърът на правосъдието

Ето и част от решението:

29.06.2011г.
Правителството ще изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека по девет дела срещу България...

…По делото „Бойчев и др. срещу България” жалбоподатели са три физически лица и българският клон на Обединителната църква на Муун. През април 1997г. тримата жалбоподатели присъствали на религиозна сбирка в дома на единия от тях. Срещата била прекъсната от полицейски служители с разрешение да извършат претърсване, при което били иззети книги, видеокасети и др. вещи. Основание за тези действия било, че вероизповеданието не е регистрирано и признато в България. Жалбоподателите завели иск за вреди, но той бил отхвърлен – съдилищата постановили, че с участието си в религиозно събиране при липса на регистрация на движението те са нарушили закона. ЕСПЧ реши, че властите не са изяснили правното основание за действията на полицията. Националното право е било неясно по отношение на възможността за провеждане на религиозни събирания на нерегистрирана организация, което, заедно с липсата на правно основание, означава намеса в правата на жалбоподателите, която не е предвидена в закона, и нарушение на свободата на религията. Присъденото обезщетение е общо 6000 евро за неимуществени вреди и 2500 евро за разходи и разноски по делото...
(пълния текст на решението може да прочетете тук:
http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0228&n=2517&g=)

Не знам дали съм първия, единствения и надали ще бъда последния първомаец, който е спечелил дело в Страсбург срещу България. Ако пиша тези редове, то това е за да окуража всички, чиито права и свободи по някакъв начин са накърнени, да се борят за тях и да ги отстояват, независимо от усилията и жертвите, които се налага да се направят..., защото правдата рано или късно ще възтържествува.

На второ място искам да подчертая следното - всяка година България губи десетки дела в Страсбург и плаща милиони лева от джоба на данъкоплатеца, заради нереформираната си правораздавателна система (полиция, прокуратура и съд). Гражданите плащат както заплатите, така и обезщетенията наложени на България, заради некачествено свършена работа от служители, работещи в тази система – колко удобно, никой персонално не носи отговорност за това, че преди години не е изпълнил или е превишил своите правомощия... и заради злоупотребата с власт или безотговорността на единици плащат солидарно всички – гражданите на България.

И на трето място искам да поместя един материал, свързан с тази тема, който преди време изпратих на „ПЪРВОМАЙ.НЕТ”, за да участвам в конкурса „Добрата новина” по повод християнския празник Благовещение, но той така и не бе включен в конкурса, дори и не бе публикуван. Разбира се всяка медия, особено комерсиалната, си има собствена политика за това, какво да публикува и какво не. Аз разбира се проведох разговор с представител на редакцията, чието съдържание засега няма да публикувам... Нека читателите сами да поразсъждават и преценят за какво може да става въпрос.

Следва материалът:

“Бог забавя, но не забравя... да помага на чадата си!”

Подзаглавие:(Първомаец осъди България в Страсбург, заради нарушеното му право на религиозна свобода!)

Една от добрите новини дошли през тази година за мене и за общността, към която принадлежа, дойде не от България, а от Страсбург! На 27.01.2011г. правдата възтържествува, макар и с 14 години закъснение! Но както е казал народът – „По-добре късно отколкото никога!”

„Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) постанови решение по делото "Бойчев и други срещу България". Делото засяга нахлуване на 6 април 1997 г. на няколко полицейски служители в дома на единия от жалбоподателите в Благоевград по време на сбирка на последователи на Обединителната църква на преподобния Муун, която по това време е нерегистрирана...”

(цялото съдържание можете да прочетете на страницата на Българския Хелзински Комитет,на който дължим подкрепата и победата:
http://www.bghelsinki.org/index.php?module=news&lg=bg&id=3862)

Не ми се вярва някой да е чул, прочел или разбрал за тази новина от медиите или по друг начин, но за това ще стане дума малко по-късно.

Аз самият не мога да бъда горд, че съм осъдил България...., не разбира се. По-скоро съм горд с това, че заедно с двама мои съмишленици не се отказахме да се борим и да търсим правата си, и че в крайна сметка победихме. Да се борим за изконното човешко право, каквото е правото на религиозно самоопределение, изповядване и събиране... бе наш дълг като граждани, живеещи в „правова” държава (поне така претендират нашите държавни институции). След като това ни право бе грубо потъпкано и нарушено през далечната 1997 година и след като не можахме да намерим правдата в България (за жалост, много се надявахме, че това може да се случи тук, за да не отнасяме делото до Европейските инстанции), заради закостенялата ни и все още нереформирана правораздавателна система (полиция, прокуратура и съд), нещата трябваше да стигнат до Страсбург. Там, разбира се експертите, знят за какво става дума и отсъждат по съвест, а не както някой им нарежда.

БТВ репортерите направиха два филма за спечелени дела от българи в Страсбург, за нарушаване на човешките права на хора лишени от свобода и това не е лошо. В медиите се спомена и за други дела спечелени в ЕСПЧ, но не и това дело. Причините са ясни – темата за религиозните малцинства (или т.н. секти) е все още табу за българското общество. Ние само на думи сме много толерантни към инакомислещите – особено религиозните такива. Действителността обаче е друга – трудно понасяме и изобщо не искаме да разберем тези хора. Понеже вече сме част от Европейския съюз и претендираме, че човешките ценности са важни и за нас, и че човешките права се спазват и в нашата страна, трябваше оттам да ни напомнят, че само думите не са достатъчни. По-скоро трябва да се видят дела за реформи, промяна... и коренно различен стандарт от този, който виждаме все още днес – 21 години след началото на „Промяната!”

Призивът ми към всички наши съграждани е да се борим и да отстояваме свободите и правата си, независимо от усилията и цената, която трябва да платим за това!

Понеже конкурсът е свързан с християнския празник Благовещение, на който според преданието Архангел Гавраил съобщава на Дева Мария благата вест, че ще зачене и ще роди Спасителят на човечеството, сина Божий, Исус Христос, аз лично ще гласувам за добрата новина свързана с появата на белия свят на дъщерята на сем. Христови, което е истинско чудо за нейните родители и роднини. Зачатието, формирането на живота в утробата и раждането сами по себе си са чудеса, с които Бог ни показва величието и замисъла на Творението и че някой стои зад всичко това. Въпросът е дали ние го търсим, разбираме и откриваме сред всичко, което ни заобикаля.

С уважение: Бисер Бойчев