МОТО на месец ЯНУАРИ: "Звучете жизнерадостно! Записват Ви!"

Уважаеми съграждани, преди да посегнете към GSM-те си, за да говорите с когото и да било, помнете: УСМИХВАЙТЕ СЕ, защото някой отнякъде може да Ви снима в този момент и ЗВУЧЕТЕ ЖИЗНЕРАДОСТНО, защото със сигурност Ви записват!

Примерно така:


Скандалът със СРС-тата (тъй нареченият "СРС-ГЕЙТ") роди нови вицове. Между тях са:

„За да проверите вашата сметка натиснете 1. За връзка с оператор натиснете 2. За връзка с Цветан Цветанов няма нужда да натискате нищо”,

Наред с политическите спорове и сътресения, скандалът със СРС-та на властта написа и нова страница в народния фолклор. Вицове за подслушване и сарказъм на гърба на управляващите съпътстват от няколко дни темата с разгласените телефонни разпечатки.

„МВР пуска нова услуга: Слушай министър по твой избор” е друга от народилите се шеги.

„Един държавник, който няма чувство за хумор и не посреща с усмивка критиката към себе си, в един момент ще загуби почва под краката си”, коментира хумористът Михаил Вешим.

Дори 20 години след социализма обаче старите политическите вицове звучат сякаш са писани днес. Като думите на Радой Ралин, изречени преди 1989 г.: „На всеки клон - микрофон, под всеки балкон - микрофон, във всеки биберон - микрофон. Така е под небосклона - 8 милиона микрофона”.

„Жена на министър набира телефона му. Отговаря автоматичен сигнал и записано съобщение: Поради проблеми с бюджета на МВР в момента не ви подслушваме. Обадете се по-късно пак. Вашият разговор е важен за нас”

Въпрос: Подслушват ли разговорите в Мтел?
Отговор: Да. Даже ги пускат в рекламите си: "Мтел - това е твоя глас!"

А според последните съвети на експерти трябва да се следва правилото: „Звучете жизнерадостно! Записват Ви!”.

Тази история ("СРС-ГЕЙТ") на мен специално ми навява тъга и е едно печално потвърждение на казаното в УВОДНИТЕ ДУМИ на този БЛОГ.

Няколко уводни думи

В памет на нашия приятел Николай Стоянов,
който като журналист имаше активна гражданска позиция и
наричаше нещата с истинските им имена.



Здравейте,

Това е "работен вариант" на Блог (в процес на разработка), който има за цел да активизира Гражданското общество в Община Първомай. Обикновено или не се интересуваме за това какво става около нас или просто наблюдаваме безучастно, защото сме напълно обезверени, че нещо може да се промени...

Свикнали сме да критикуваме, да роптаем, да клюкарстваме, да злословим ..., но когато трябва ясно да назовем нещата с истинските им имена и да заемем открито позиция - шикалкавим, спотайваме се, бягаме от отговорност - нека някой друг да свърши "мръсната работа" вместо нас...

Тогава защо се чудим, че нещата не вървят както трябва? След 20г. преход, въпреки външните, видими промени, промяната в съзнанието и душите ни е почти нулева. Колко поколоения трябва да се сменят, за да се променим поне малко? Но както е казал поетът: "Всеки народ си заслужава управниците и съдбата!" Всичко е в нашите ръце. Ако търсим виновни, то трябва да погледнем първо себе си.

Единият пръст обвинява, но три сочат към самите нас!

Виновни сме всички ние, без изключение..., за това че сме приспали удобно съвестта си, прехвърляйки винаги вината на другите, вместо да я потърсим у себе си. Време е да се стреснем и осъзнаем, да излезем от вековната дрямка, обхванала съзнанието ни и да се преборим с амнезията, егоизма, материализма, арогантността, лицемерието, безотговорността, индивидуализма и прочие..., все неща, които убиват човешкото в нас. Защото всички имаме нужда от пречистване и покаяние, ако искаме нещо да се промени. Само една “тиха революция” в съзнанието, единствено може да доведе до някаква реална промяна в живота ни – не само външна, видима промяна, но по-скоро вътрешна промяна – промяна в сърцата и душите на хората, без която каквото и друго да постигнем, няма да е от съществено значение. Докато човек не се промени вътрешно, все едно нищо не се е променило реално.

Нека да работим за тази промяна, за изграждането на едно по-добро и справедливо общество, за да не се срамуваме утре пред децата си, кокато ни попитат: "Вие къде бяхте тогава и защо не направихте нещо по въпроса?"

Пожелавам успех на всички и нека Бог да благослови Вас и Вашите семейства!

Очаквам Вашите коментари, предложения и препоръки, за доброто на нашата Община.