вторник, 14 юни 2011 г.

„Тихо да не събудим българите“...

По повод последния материал, публикуван в ГФП, Радич Стоянов от с.Бяла река ни изпрати статия с горното заглавие, появила се преди няколко дни в интернет. Благодаря му за изразената позиция и желание да сътрудничи на Граждански Форум Първомай (ГФП). По-долу помествам статията изцяло, защото в нея независимо от всичко има огромна доза истина и неща, върху които трябва да се замислим като нация, които или не искаме, или не можем да ги видим в самите себе си, та трябва някой друг да ни ги каже...

Съзнавам, че този материал ще предизвика разнородни чувства и коментари. На фона на това, което става в нашата съседка Гърция, може би мнозина ще кажат - точно те ли имат право да говорят по наш адрес и да ни съветват, нека първо да погледнат себе си! Как е възможно люлката на европейската култура и демокрация да се докара до това положение - над 300 милиарда дълг? Когато "намилаха кифтетата" хубаво им беше, сиреч когато вземаха високи пенсии, заплати, добавки за почивка през лятото, Велик ден, Коледа и прочие, и прочие не протестираха, а сега ги боли, че трябва да режат всички тези облаги... и че заради наглостта и безочието на правителства и политици - популисти, това бреме, ще тегне над техните поколения с години.... и т.н., и т.н....

Разбира се могат да се кажат много неща и за тях, и за нас, но нека да си припомним какво е написано в Библията - „Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си?" (Мат. 7:3, 5) - и да се покаем взаимно, ако ни стига мъдрост...

Ние трябва обаче сериозно да се замислим и да се поучим от това, което става в Гърция, ако не искаме нещата и в нашата страна да стигнат до същото, че и по-лошо положение (то не че има по-бедни от нас в Европейския съюз). Да си знаем правата и да ги отстояваме; да протестираме, когато трябва; да имаме активна гражданска позиция и да я изказваме без страх; да вземаме отношение, когато му е времето, а не постфактум, защо в противен случай ще продължаваме да си носим детските колички на ръце през подлезите и ще критикуваме управляващите по кафенета и градинки, а те ще се подсмихват ехидно, ще остават безнаказани и ще продължават да си развяват байрака...

Ето и статията:

Гръцки младежи издигнаха на площад „Синтагма“ в Атина плакат на който пишеше „Тихо да не събудим българите“ и предизвикаха смях сред сънародниците си, протестиращи непрестанно вече няколко седмици срещу пагубните за тях управленски решения на правителството им, МВФ, Световната банка и други поучаващи ги европейски институции.

Те привлякоха вниманието и на редица местни, и чуждестранни медии, като бяха запитани какво ги е накарало да се явят на протеста с подобен не традиционен плакат. От отговорите на гръцките младежи стана ясно, че те са студенти в България и от престоя си там недоумяват как може връстниците им да живеят по подобен начин и да приемат всичко което се случва с държавата им, и със самите тях с примирение, търпение и пиене:

„Ние съжаляваме българите, но мислим, че те сами са си виновни за положението до което са докарани. Смятаме, че нашите управници искат да ни докарат до тяхното положение, което ние няма да допуснем.

Голяма част от тях са изключително прости, въпреки, че жените им са хубави и достъпни. Те всички са недоволни от живота който водят, но въпреки това не протестират, едно защото не могат ясно да си определят исканията, друго защото ги мързи, трето защото са свикнали винаги някой да им каже какво да правят, четвърто защото не вярват в самите себе си, а може би и осъзнават подсъзнателно, че не притежават умствените способности да променят нещо в собственото си бъдеще, че какво остава за бъдещето на цялата им красива, но изкорубена и ограбена държава.

Нашите връстници там, са се отдали на кючеци, маанета, пиене, секс, наркотици и побоища. Тези които не споделят подобни възгледи за смисъла на живота, емигрират постоянно. Рядко можеш да срещенеш някой с който да говориш за нещо по-различно от новия му телефон, блузка, как е минал вчерашния купон и колко пиене се изпило. Българите приемат учението като време отдадено на купони и разврат, което се толерира от техните управници, много от които сами се ползват от сексуслугите предлагани в така нареченият студентски град.

В редките случаи когато излязат на протест, то той не продължава повече от няколко часа преминаващи в празно блеене, а ако се случи и да го отразят някакви медии, то всички изпадат във възторг и смятат, че са постигнали голям успех. Не само това, но и ако самите те са забелязали че са снимани от медиите, бързат да се изфукат пред приятели и познати, да ги гледат довечера в новините, и сами бързат да се приберат за да се насладят на собственото си медиино величие и потресающи протестни действия, явно според тях в това се състои същността на протеста.

Тяхната простотия не спира до тук. Техните управляващи им набиват в главите, че трябва в името на собственото им бъдеще и бъдещето на държавата им да работят за 100-200-300 евро, което ги правило конкурентно способни на световния пазар на труда и привличало неимоверни инвестиции в страната. Колкото и невероятно да е това не предизвиква никакви реакции у населението освен, търпеливото полагане на робски труд и изпиване на неимоверни количества алкохол затъмняващи мисленето. Направо уникално е, какво щастие изпитват българите ако получават заплата от 300 евро. Тогава те смятат себе си за богати и се издигат в очите на околните, като си купят някоя нова маркова дрешка или друг аксесоар.

Те не могат да осъзнаят, че бъдещето както на тях, така и на държавата им зависи основно от степента на познанията и уменията им и то актуални за съвременното развитие на науката и техниката, а не просто някакви знания за историята на науките. В същото време, докато управляващите им набиват подобни заслепителни глупости в тъпите им кратуни, самите управници получават заплати минимум от 3000 евро, участвайки в различни комисии, управителни съвети, отговорни постове и др. длъжности, които те самите са създали за себе си.

Не само това, но те са уредили и бъдещето си, като са си гарантирали огромни пенсии в сравнение със средните пенсии на останалото робско население. Българите все още са роби, но явно не го осъзнават и така се чувстват добре. По техните телевизии почти не се излъчват репортажи за ставащото в нашата държава, а и по света. Затова – Тихо да не събудим българите.“
/БЛИЦ

2 коментара:

  1. Да това е истинската действителност за България и за българите.Докога ще е така зависи единствено от самия български народ.Докато не се създаде гражданско общество в България,така ще бъде.А за да има гражданско общество,трябва да има(55%-60%) средна класа от българския народ.Когато тези проценти са бедни българи(каквато е действителността в момента)в България,управляващите много лесно манипулират,лъжат,крадат и затова 15%-20%са богатите българи и те с всеки изминат ден стават още по-богати а бедните още по бедни.Осъзнайте се българи!
    Не сме народ

    Не сме народ, не сме народ, а мърша,
    хора, дето нищо не щат да вършат.
    Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
    "Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
    И не знаем, не можеме, не щеме
    да работим за себе си със време.
    Само знаем и можеме, и щеме
    един други злобно да се ядеме...
    Помежду си лихи, буйни, топорни,
    пред други сме тихи, мирни, покорни...
    Все нас тъпчат кой отдето завърне,
    щот сме туткун, щото не сме кадърни...
    Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
    а всякому мерамът е развала...

    Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
    пак ще кажа и с това ще да свърша.



    1875 г. Петко Славейков

    ОтговорИзтриване
  2. Това е от сайта НЕновините. Този сайт измисля новини за да може хората да осмислят нещата и да не се хващат като риби на всяка клюка (явно като вас). Затова в журналистиката се казва, че всяка информация трябва да се провери от няколко различни източника.

    ОтговорИзтриване