Кого обслужва в-к "Тракийско слово"?

Бележка от редактора на ГФП:
Материалът е изпратен от г-н Светозар Славчев (кандидат за кмет на Община Първомай, издигнат от БСП) на 30.03.2011г. и се публикува изцяло, без никаква редакторска намеса. Снимката е от личния архив на г-н Славчев. Заглавието е на ГФП.



Уважаеми съграждани, скъпи читатели,
Навярно за повечето от Вас е известно, че на 13.03.2011 година бе проведена Общинска конференция на БСП, на която бе утвърдена кандидатурата ми за общински кмет на предстоящите местни избори.
На следващият ден след конференцията, журналистът от в. „Тракийско слово” Кръстьо Кръстев поиска да направим интервю за вестника, по поставени от него въпроси.
Въпросното интервю трябваше да се публикува във вестник „Тракийско слово”, броя от събота, 26-ти март, 2011 година. В този брой обаче видях един материал, озаглавен с неуместното „Виждайки потенциал, получих доверие”(стр.1, стр.7). След неговия прочит останах озадачен и неприятно изненадан от факта, че големи части от интервюто, и то точно тези, в които съм изразил критичното си отношение и гражданска позиция към част от проблемите в управлението на общината, не просто са редактирани, а изрязани и цензурирани. В резултат на тази „редакторска намеса” интервюто е придобило неприемлив за мен, сив и безличен характер (а дали това не е била и целта й).
Предвид това, че „ГРАЖДАНСКИ ФОРУМ ПЪРВОМАЙ” е блог, работещ за утвърждаване принципите за обективност на информацията и зачитане на различните възгледи, предоставям непубликуваната част от интервюто. Че става дума не за обикновена „редакторска намеса”, а за целенасочено цензуриране може да се убедите сами.
Преценката за безпристрастността на цитирания вестник, за това, дали той информира или дезинформира обществеността и чии интереси обслужва, предоставям на Вас, читателите.

Цензурираните части от интервюто са в почернен шрифт, с наклонен курсив.

ИНТЕРВЮ - Въпроси от страна на г-н Кръстьо Кръстев

Въпрос: Кога осъзнахте вътрешната си потребност да се кандидатирате и станете кмет?

Отговор: В моята работа като адвокат, а и като член на общинското ръководство на партията ежедневно се срещам с много хора. Те споделят своите проблеми, впечатленията си за града и общината, в които всички ние живеем и работим, своите недоволства. Преобладаващи са мненията, че в последните години общината не се развива добре, не върви по правилен път и е необходима промяна. Такова е и моето дълбоко убеждение. Кандидатурата ми бе издигната от много партийни организации от града и селата, имам подкрепата на много наши симпатизанти, а и на хора с най-различни политически виждания и убеждения, които явно в мое лице виждат тази възможност за промяна и алтернатива на статуквото. В този смисъл, след като толкова много и различни хора ми възлагат доверието си и виждат определен потенциал в мен, аз не мога да си позволя да ги подведа и да не отговоря на техните очаквания. Като жител на общината, аз също виждам и ежедневно се сблъсквам с множеството нерешени проблеми, а като все още млад човек имам естествения стремеж и желание да работя те да бъдат преодолени. В тази връзка ми се струва, че е неправилно и неточно да говорим за някаква „вътрешна потребност”, защото аз самият за себе си и като самоцел нямам такава. Но имам вътрешната убеденост и увереност, че бих могъл да съм полезен, като работя за жителите на общината и да превърна управлението й в средство за решаване на проблемите, както на общността ни, така и на всеки един отделен човек.

Въпрос: Критериите по които бе извършена номинацията?

Отговор: Номинацията бе извършена изцяло в съответствие с Устава на БСП, включително и по критериите приети от общопартийните органи. В разговорите, които съм водил, включително и с по-възрастни наши членове и симпатизанти, коментарите които чух от всякакви посоки, се налага становището, че целият този процес – номинации, обсъждане и гласуване е най-прозрачният и най-демократично проведения досега. Вие, г-н Кръстев, присъствахте на конференцията, усетихте вероятно духа и атмосферата, в която тя се проведе и считам, че ще се съгласите с мен.

Въпроси: Приоритетите в бъдещата Ви дейност като кмет? Споделете личното си становище за местната данъчна политика?

Отговор: Аз съм кандидатура, с ясна политическа принадлежност и политически ангажимент. Като кандидат на БСП, разбира се, че ще следвам предизборната платформа на партията ни и приоритетите, които са заложени в нея. Естествено е, че и аз имам свои лични приоритети и като член на ръководството на Общинския партиен съвет ще отстоявам те да залегнат в предизборната платформа на партията. Няма да открия топлата вода ако кажа, че основните усилия трябва да бъдат насочени, към това да бъде създадена по-благоприятна икономическа среда, условия за инвестиране на територията на общината. Местните органи на самоуправление и администрацията с дейността си трябва да играят ролята на катализатор за развитието на общинската икономика и селско стопанство, а не да ги ограничават с ненужни бюрократични изисквания и излишно административно регулиране. Трябва да бъдат по-ефективно използвани всички възможности за финансиране по различните национални и европейски програми и фондове, защото именно те са ресурсът, който не може да си позволим да не използваме в максимална степен. Не е тайна, че досега много малка част от изработваните от общината проекти достигат до одобрение и финансиране. Ще гарантирам прозрачност и гласност при провеждането на процедурите по разпореждане и управление на общинско имущество. Много усилия ще следва да се положат и да се създаде нужната организация относно подобряване на съществуваща инфраструктура, особено пътища, улици, обществен транспорт, състояние на гробищни паркове, общински пазар.
Баща съм на две малки деца. В свободното ни време със съпругата ми се чудим къде да ги заведем, какво да им покажем? Посочете ми дори и само един привлекателен детски кът в парк или междублоково пространство.
Повече от осезаема е и липсата дори и на една единствена спортна площадка, за да има къде децата ни да играят. Ходя със сина си в двора на най-голямото училище в общината ни и виждам, че децата имат желание да спортуват. Състоянието там обаче е окаяно – площадките сигурно не са разчертавани от моите ученически години, футболните врати, разкривени или счупени, мрежите зад тях скъсани, баскетболните кошове ръждясали, липсват волейболни мрежи. А колко малко ресурси и усилия са необходими за това. Питам се така ли трябва да възпитаваме децата си в любов към спорта? Тревожна е тенденцията, която всички виждаме, че градът и селата ни в общината рязко обезлюдяват. По данни на заетите в националното преброяване през м.февруари само половината от жилищата в града са обитаеми, а в селата положението е отчайващо. Младите хора, а и не само те, напускат, тъй като не могат да намерят своята реализация тук. Повече от очевидно е, че през последните една-две години общината се превръща в не особено привлекателно за живеене място. В същото време, местните органи на самоуправление(кмет, общински съвет и администрация) подобно на щрауси, заровили главите си в пясъка, безучастно наблюдават това и не вземат каквито и да било мерки да повлияят на тези процеси. Картината, която очертах пред Вас е доста мрачна. Но за съжаление тя е такава, защото такива са реалностите, а не защото аз съм черногледец или песимист. Ако бях такъв, отдавна подобно на много мои връстници, приятели и познати бих се преместил другаде, където е по удобно, по-устроено и по-лесно за живеене, където има много повече възможности. Но аз живея и работя тук, защото считам, че е напълно реално и възможно такива условия да бъдат създадени и поддържани в Първомайската община.
Питате ме и какво е мнението ми за данъчната политика на общината. Решен съм да предложа нов подход, нова политика в местните приходи, която да бъде насочена към снижаване до възможния минимум на данъчните и фискалните тежести. Личното ми мнение е, че с малки изключения(имам предвид данъка върху превозните средства), определените от Общинския съвет данъци, такси и цени на административни услуги са необосновано завишени.
Това ще видят и усетят всички наши съграждани, когато получат съобщението си за дължимия данък и такса „битови отпадъци” върху недвижимите имоти, а особено неприятно ще бъдат изненадани предприятията и фирмите, които осъществяват дейността си тук. С въведените миналата година изменения в методиката за определяне на данъчната основа, на база на която се изчисляват ставките на данъците и таксите, стойността на активите на фирмите и предприятията бе увеличена в пъти. Това, при запазения от Общинския съвет по предложение на кмета досегашен процент(т.нар. промил) за облагане на имотите, автоматично увеличава в пъти и размера на дължимите данък и такси за предприятията и не само увеличава разходите им, но и дълбоко бърка в джоба на всички, които работят в тях. Да, с това ще нараснат приходите за сметосъбиране (неслучайно план-сметката на общината е увеличена с повече от 20%), но срещу така приетото увеличение за съжаление не стоят мерки и организация за подобряване качеството на услугата, за ликвидиране на десетките нерегламентирани сметища около града и селата.
Запознат съм структурата на общинския бюджет и смело мога да заявя, че така предвиденото увеличение на приходите от местни данъци и такси е една малка и несъществена част от бюджета, която не е в състояние да реши сериозните проблеми, за които стана дума. За съжаление тя показва един лош управленски подход, който е слабост както на общинската ни управа, така и на правителството – да прехвърлиш тежестта на кризата върху всички данъкоплатци, като бръкнеш по-дълбоко в джоба им.
В същото време ресурс със значителен потенциал, който може да бъде основен източник на приходи за бюджета, какъвто са общинската собственост и активи не се стопанисва и управлява ефективно. Разбира се, много по-лесно е да събереш повече приходи, като увеличаваш данъците и таксите, отколкото с последователни и дългосрочни действия да създадеш нужната организация, която да превърне общината в добър стопанин на собственото й имущество. Макар и за това, по мое мнение, да е достатъчен и само един кметски мандат.

Въпрос: Вероятно бройката на общинските съветници в новия местен парламент ще падне на 17-19 души. Формирането на мнозинството в него зависи от кандидата за кмет и водача на листата. Как преценявате собствения си капацитет за олевяване на Общинския съвет?

Отговор: Радвам се, че бях излъчен като кандидат за кмет от най-голямата политическа партия в общината, като същевременно осъзнавам и отговорността за това. Мога да обещая, че цялата ми енергия, мисъл, воля и капацитет ще бъдат насочени към една цел, а именно: победа в изборното състезание, вкл. избиране на колкото се може повече общински съветници от листата ни в местния парламент. Дали това ще се случи – решава избирателят, преценявайки качествата и достойнствата на съответните кандидати.
Да, не само че е вероятно, но е и факт, че броят на общинските съветници бе намален с наскоро приетите законодателни промени и нов изборен кодекс. При положение, че общината е запазила броя на жителите си(а това, както стана дума вече е малко вероятно) съветниците ще бъдат 21, а ако броят на жителите на общината е под 30 000 души, броят на съветниците ще бъде 17. Това поставя пред всички политически партии и формации, които ще участват в местните избори изключителната отговорност да посочат в кандидатските си листи хора със сериозни професионални качества и капацитет, които имат какво да предложат и кажат на заседанията на Общинския съвет, а не просто да „проспят” поредния мандат. Защото именно там се обсъждат и решават най-важните въпроси, пряко касаещи всеки един жител на общината.
Не считам, обаче че Общинският съвет следва да „олевява” или „одеснява”, доколкото в последните години това разграничаване в проявите и действията на политическите партии и формации, които идват на власт става все по-условно. Както Общинският съвет, така и всеки избран в него общински съветник трябва да работят в една посока и това са интересите на жителите на общината. В местния парламент следва да се води истинска дискусия, конструктивно обсъждане на всички възможни варианти за решение по всеки въпрос от компетентността на този орган, което за съжаление към настоящия момент липсва. Публично известен факт е, че повече от 2/3 от общинските съветници в сегашния съвет от началото на мандата досега(а това са почти 4 години) нито един път не са взели думата, не са внесли нито един проект за решение, не са отправили нито едно питане до кмета. Това означава, че 2/3 от избирателите в общината фактически са лишени от реално представителство в местния парламент.

Въпрос: Действащият Общински съвет погази конституционното право на гражданите на информация/закрит радиовъзел и неподкрепа на вестника/. Възнамерявате ли да го възстановите?

Отговор: По мое мнение закриването на общинския радиовъзел е грешка. Вярно е че както комуникациите, така и медийните източници са много. В същото време обаче спирането на радиовъзела действително лиши доста хора, включително и тези в по-отдалечените от общинския център населени места от информация. А тези хора, като жители на общината ни, имат правото, имат нуждата да бъдат информирани. При вземането на решението за закриване на радиовъзела основните мотиви, доколкото си спомням, бяха, че е вече ненужен, както и че разходите по издръжката са непосилни. С това не мога да се съглася. А необходимия годишен бюджет за издръжката на радиовъзела бе в размер по-малък от определеното и изплащано от общината годишно възнаграждение на зам.председателя на Общинския съвет. Не коментирам неговите професионални и личностни качества, но по мое мнение такава длъжност в общината ни е напълно ненужна. Или повече от ясно е, че в случая не става дума за политика на свиване на разходите, а за накърняване интересите и правата на хиляди жители на общината. По същото време общината оттегли подкрепата си и от местния вестник „Първомай днес”, в който списвахте и Вие и той преустанови дейността си. Все пак общината не остана без местен вестник – появи се в.”Тракийско слово”, който макар и да излиза по-рядко, запълва до известна степен потребността от местно печатно издание. Искам обаче да изкажа едно свое мнение по неговата съдържателност. Като чета информационните материали в него, всеки път имам чувството, че като че ли в тях се отразява битието някъде другаде, а не в общината, в която живея. Толкова всичко е безпроблемно, безоблачно и безкритично. Много по-полезно би било за читателите и най-вече за местната власт на страниците му да намират място всички истински проблеми на общината и нейните жители, всички недостатъци и нерешени въпроси.